Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

сеп. 20, 2022 | Технологии

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

20 септември 2022 | Технологии

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който е обещавал, че „само след година ще…“ остава да разчита, че няма кой да провери написаното преди година.

Например, програмите, които създават изображения на базата на кратко описание, показват изключителен напредък и невероятни резултати.

Дали е така, що се отнася до писането? Тук ли е вече Робот Павлович Чехов? Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които си го изкарват със слово? Или поне да им спестят доста време от някои от по-скучните задачи в работата…

Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички изброени най-скоро могат да бъдат „заместени“?

Безспорно всеки ден четем текстове, генерирани от алгоритъм. Ето как става това.

 

Роботе, бре, пиши!

Здравейте, този текст е автоматично генериран…

…шегувам се. За добро или лошо, ясно е, че все още има на какво да научим алгоритмите така, че да се справят сами. Може би си спомняте състезанието между Здравко и Желязко – студент по журналистика и изкуствен интелект, пишещ новини?

Сега ще направим нещо подобно, но много по-конкретно с някои от най-нашумелите платформи, които дават гръмки обещания за това колко полезни могат да бъдат в създаването на текст – в писането, редактирането и всякакви други форми на обработка, които до момента смятахме за монопол на човеците.

Вие как бихте продължили следните две изречения:

„Последният писател написа последния ред от последния си разказ.“

и

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра.“?

Ако следите Дигитални истории отдавна, задачата може да ви се стори позната. Един от първите текстове в сайта беше „интервю в разкази“ с писателя Николай Теллалов, в което го провокирах под формата на словесни миниатюри да продължи няколко изречения.

Прелюбопитните му, изпълнени с дълбочина и топлота, отговори можете да намерите тук.

Как ли би се справил с подобно креативно предизвикателство един днешен алгоритъм?

 

Писател къща не храни

Започваме с безплатния вариант. Неотдавна ми попадна статия, в която беше описано как H-supertools генерира успешно текстове. По зададена тема „съвети за наблюдение на птиците“ supertools даваше кратък списък с идеи, които звучаха напълно като написани от човек. При това, много важно обстоятелство, текстът му издържа проверка в платформа за търсене на плагиатство. Което си е от сериозно значение – със сигурност не искате да имате едни и същи 3 съвета за птиците с всички останали хиляди сайтове.

Платформата е свободна за използване, дава ви доста всекидневни търсения. Справя се добре, макар че въвеждам текста на български. Почти всички системи с изкуствен интелект, които се занимават с обработката на естествен език, са значително по-добре тренирани на големите езици и, уви, на български трудно можем да се възползваме от благата им днес. Надеждата в тази посока обаче е в машинния превод, който също (както ще се убедите след малко) през последните години се справя доста по-добре.

Първият път платформата е лаконична:

„Последният писател написа последния ред от последния страница. Блогът завършва тук. Благодаря за прочитането!“

Който пише, пие

После минава на английски и явно се поотпуска (оттук нататък – в превод):

„Казано е, че когато последният писател напише последния ред от последната книга, светът ще свърши. Но какво ще стане, след като последният писател напише последния ред от последната книга?“

Още един опит:

Е, и по-умни изречения съм чел, но да кажем, че има логика. Що се отнася до цветето и роботчето, отговорът отново идва на английски:

„Когато цветята цъфтят, роботът знае, че е време да излезе и да ги изследва. Винаги е вълнуващо да видиш света в нова светлина, а роботът никога не се бои да поема рискове“.

Пробвам още доста пъти, всеки път платформата дава различни идеи. И няма правописни грешки! Тук Здравко наистина губи доста точки в надпреварата на журналистите.

 

Единица за преписване

Уж платформата забранява да въвеждам всякакви политически термини, както и призиви за насилие, нецензурно съдържание… но решавам да опитам с „Бойко Борисов подаде оставка“ и се появява на чист български…

„На 1 януари 2017 г. президентът на България Бойко Борисов подава оставка като министър-председател. На следващия ден, на 2 януари, от парламента е назначен нов министър-председател. Името му е Габор Станишев и е лидер на Социалистическата партия. На 24 юни 2018 г. в телевизионно интервю Габор Станишев обявява, че няма да се кандидатира на изборите през 2018 г.“

Добре, тук този Желязко се поизложи. Време е да надникнем при по-тежката артилерия, която дават колегите му.

 

Пиши 3

Неотдавна приятел, собственик на софтуерна фирма, ми разказа за платформата QuillBot. Той я използвал за създаването на маркетингови текстове и когато после наел агенция и специалистите видели подготвеното… му казали, че няма какво да подобрят в този текст. Историята е колкото впечатляваща, толкова и истинска.

QuillBot използва добре познатия алгоритъм GPT-3. Не е безплатен, но струва само 10 долара на месец. Има си странностите, но се справя впечатляващо добре, особено ако после текстовете минават през погледа на някой внимателен редактор. Накрая наистина ще се окаже, че Здравко и Желязко са идеалната комбина, когато работят заедно и си покриват слабостите…

Платформата има много режими, като целта ѝ е по-скоро да помага на писането, поемайки на плещите си досадната част от него, а не да генерира напълно свое съдържание. Може например да ви е полезна в режима на „съавтор“ – пишете в реално време и тя ви дава идеи как да подобрите или продължите текста.

За разлика от „колегите“ си, QuillBot-ът е честен и си признава, че не се справя на български. Но пък на английски е във вихъра си – помага ви да изваждате цитати от текст, прави справка за плагиатство и най-голямата му сила – предлага ви различни идеи за подобряване на базата на предварителни условия. Можете да го пуснете в креативен режим, където да дава идеи и „по сюжета“, в редакторски – където поправя само граматиката и т.н.

За целите на експеримента ползвам тази дигитална история, която превеждам на английски с Google Translate с идеята, че така ще има достатъчно грешки за поправяне. Първата ми задача е да напише кратко резюме, с което се справя повече от добре:

После го пускам в коронната му дисциплина – редактирането, където също е на изключително добро ниво. Дава точни предложения, а където не е схванал какво трябва да се каже (очевидно заради грешки в превода), е достатъчно „червено“, за да обърна повече внимание. Дава и допълнителни идеи, ако човек не е доволен от предложенията му за дадена дума. Желязко определено скоро ще е сила в преводите, дори когато има художествен елемент.

Обаче… четейки стигам до вътрешното заглавие „Балкански синдром“, което Google Translate е превърнал в “Balkan syndrome“, а роботчето в… “Baltic syphilis“. Моля?!

Така или иначе, и този очевиден гаф не променя доброто ми впечатление от умения му, но с него няма как да продължа експеримента с въпросите за творчество.

 

Чукча писател

Така се озовавам при следващия състезател сред Желязковците – TextCortex AI. Струва 25 долара на месец, но обещава какво ли не – сам да пише блог постове, имейли, маркетингово съдържание… Казва, че може да спести около 70% от труда по създаване на съдържание, при това го прави така, че да е съобразено с оптимизацията за търсачки и без риск от плагиатство. Сега ще я видим тази работа.

Какво ли смята за последния писател?

Жалко, явно и на него българският не му е сила, въпреки че, както виждате, го има като опция. Нещата си идват доста повече на мястото, когато минавам на „родния“ му език. Даже може да се каже, че си измисля сюжет. Това му умение със сигурност може да е полезно в даването на идеи на някой автор, който е запецнал пред белия лист (или екран, кой днес пише на листове).

„А когато цветето разцъфна, роботчето разбра, че е време да започне да се грижи за себе си. Знаеше, че и то се нуждае от вода, показваше се и на слънце. Знаеше също, че трябва да е внимателно, за да не прекали с водата и да започне да ръждясва“.

А също и:

Списател

Особено ми харесва, че този Желязко помага с най-досадните неща, които наистина са хабене на време: по ключови думи пише шаблонен имейл, създава бързо и текстове за реклами. И резултатът отново е доста добър.

Дори на български:

Да, проверката при платформата за плагиатство показва някои съответствия, но с рекламен текст, при това с доста общи подадени думи, като че ли е съвсем нормално.

TextCortex помага също и с редактирането, и с развиването на текста. Тук съм обаче, за да проверя дали бих го наел като журналист, затова продължавам със секцията за блог статии.

 

Имате думата

Задавам му тема „електронна любов“ и получавам съвсем разбираем и последователен текст, който после се оказва и с 0% плагиатство. Разказва за технологиите, които ни позволяват да сме заедно онлайн. И завършва:

„Основното предимство на електронната любов е, че позволява на потребителите да се свързват виртуално с партньорите си, без да трябва да прекарват заедно време в реалния живот“.

Опа… Май ще трябва да го понаучим Желязко, че и реалният живот не е толкова лош, да вземем да му намерим гадже.

Така или иначе, извън кръга на шегата, резултатът от всичко дотук, поне според мен, е впечатляващ. Завършваме с опит ИИ да напише… тази статия. Какво ли щеше да се случи, ако началото беше вярно и тя беше дело на алгоритъма, оставен да действа сам?

Тук колегата видимо тръгна по допирателната. И се оплете в логиката си, като в същото време избяга далеч от темата. Май наистина е по-перспективно да го използваме като политик.

Нека обаче му дам още един шанс, и Здравко не се е родил научен.

Доста по-добре. В интерес на истината, когато го пускам да продължи нататък, отново се отклонява доста от темата. Но пък тук изглежда все едно, че има план да ни разкаже какво е блог постът и защо не е проблем да бъде генериран от изкуствен интелект.

Получава му се доста добре и наистина е впечатляващо как може да генерира общи идеи, които при едни и същи подадени данни са толкова различни. Не ви харесва идеята, хоп и след 10 секунди имате нова. Здравко със сигурност е по-ограничен (и бавен).

 

От дума на дума

Има още много системи, които се използват активно и със сигурност всеки ден вече четем текст, генериран поне отчасти от алгоритъм. И тази част от съдържанието ще става все повече.

За пишещите на английски безценен помощник е Grammarly, който редактира ненатрапчиво, но много точно граматическите грешки. CopyShark, Jasper и CopyGenius също създават сами дълги текстове по кратко описание, макар да са малко по-скъпи. От Scriptelo се хвалят, че са уволнили всички копирайтъри и са оставили само алгоритъма си да създава текстове (не им вярвам).

Да, няма как да оставим изкуствения интелект да пише истински, смислени, емоционални текстове, рано ни е да се пенсионираме от тази задача (ако изобщо го постигнем). Обаче в арсенала си вече имаме сериозен помощник, който може да ни спаси от досадната част на работата. Уви, все още е твърде слабичък в по-редките езици, но ще наваксва бързо.

Подарявам му жанра „дописка“ без никаква жал. И все пак, художественото майсторство, поне за момента, е висока топка за него. А как ще изглеждат нещата след още някоя и друга година, можем само да гадаем…, или да попитаме алгоритмите.

 

„Робот пише първата си книга, която става бестселър“, представен от DALL·E.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация
„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия. Той...

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация

Най-новите:

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

„Изкуственият интелект никога няма да пише по-добре от Борис Христов“

Какво е да си успешен поет днес? Кое те кара да продължаваш? Как изглежда бъдещето на поезията? Докога ще я има? Как тя може да вълнува повече хора, да ни помага да осмисляме големите теми на днешния ден?
Веселин Веселинов е тазгодишният победител в седмия национален литературен конкурс „Станка Пенчева“. И далеч не само, докато говорим, ми показва стена в дома си, пълна с поетични отличия.
Той завършва хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ в Сливен, след което се насочва към разностранните полета на психологията в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по клинична психология, от 13 години работи като учител и училищен психолог, а вече и преподава на бакалаври и магистри в Нов български университет.

повече информация
Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
Share This